Филмът „Руската България”. За известната-неизвестна страна...

Едно от най-важните събития на годината за Prian.ru – това е уникалният проект „Руската България”. Ние представяме пред вашия зрителски съд заснетия през август 2014-та година едноименен филм, който е поглед на чуждестранния журналист върху живота на пристигналите в тази страна. А в приложеното интервю, главният редактор на портала Филип Березин, разказва за местния колорит, детайлите от работата върху проекта, както и какви впечатления за България са останали зад кадъра.

- Филип, за България, за нейните имоти е написано немалко. С какво е необичаен вашия проект? С какво вие искахте да удивите зрителя?

- Ще започна с това, че е необичаен самият жанр. Статии за това у нас, а и в Prian.ru, за имоти в България има много, но виж, филми – нещо не си спомням. А темата е много интересна. За последните десет години, стотици хиляди рускоговорящи чужденци си купиха жилища в Българи. Цифрата е огромна. Може да се говори дори не за тенденция, а за феномен. Нали като туристи отиват по-малко, отколкото, например, в Испания иили Турция, а си купуват свое ъгълче по-често там. Ние искаме да разкажем за този феномен. През това време разговаряйки с тези, които вече живеят в България.

Паралелно с това, ние видяхме картината и от другата страна. Та нали стотиците хиляди няма как да не влияят също върху живота на българите. Много беше интересно да се погледа – и разкаже, как местните жители общуват с пристигналите. Виждат в тях проблем, или възможност.

- И какво се изясни?

- Нито едното, нито другото. Да виждат в пристигналите проблем – това точно не е присъщо на българите. Що се отнася до възможностите... Знаете ли, в България хората са нито повече, нито по-малко предприемчиви от повечето други страни. Но те умеят да не набиват на очи своя интерес. Те просто са радушни. Просто вежливи. Просто гостоприемни. Да, това гостоприемство им позволява да бъдат привлекателни за пристигащите, които харчат тук своите пари. Но просто така е устроен светът.

- Филмът се нарича „Руската България». Тя наистина ли се различава от някаква друга България?

- В името на филма, а и в самия филм, няма опити нещо да се обособи. Руската България – това е само България през очите на пристигналите, говорещи руски. И това е всичко. Очевидно е, че гледната точка на московчанина се различава от гледната точка на мюнхенеца, или на варшавянина. Но страната си остава една и съща. Така че, става дума само за едно възприятие. Изобщо, забавно е, когато някой види в наименованието едва ли не политически подтекст. Но аз не искам да обръщам на това внимание. Ограничени хора, които виждат само онова, което им се иска да видят, има винаги и навсякъде.

- Но във филма действително са показани къщи и комплекси, където основно живеят руснаци. Излиза, че пристигащите се заселват в България обособено.

- Първо, ние предимно показваме курортни имоти, които най-вече интересуват чужденците – така че, не е удивително, че някъде те са подавляващо болшинство. Второ – а в кадъра ние говорим мъничко и за това - информационното радио, при покупка на жилище, работи много активно. В съседните жилища се заселват хора от семейството, далечни родственици, или просто познати. Много хора искат да живеят близо до съотечественици – това е естествено. Е, и трето, много хора, кой знае защо, са уверени, че България е интересна само за хората от средна ръка. Виждате ли, купувачи с възможности, не гледат към Черно море. Но това не е така. Възможно е, същите тези германци или скандинавци и да възприемат България изключително като място за бюджетна почивка. Но, между руснаците и украинците има много, които търсят най-високия стандарт и искат да живеят именно в тази страна. И става така, че най-скъпите обекти в нея, са именно разчетени за рускоезична публика.

- Вие сте пребивавали на Южното българско крайбрежие. Действително ли там не всичко е като на Слънчев Бряг?

- Да, различия има. Там наистина е по-зелено и горите, от хълмовете, се спускат направо към плажовете. Но още по-голямата разлика е свързана с това, че този регион е започнал да се развива по-късно, отколкото големите курорти. А, доколкото България не е много богата, нейните курорти не се променят бързо. Само Слънчев бряг прави изключение – някои негови райони са се развивали стремително и хаотично. А на юг е имало възможност да не се бърза. Даже, по-скоро: нямало е възможност да се бърза. В резултат на това, районите на Царево и Лозенец се развиват крачка по крачка, но вече усвоените територии изглеждат по-богати, отколкото в развитите места.

- И тази престижна и скъпа България, е предвидена изключително за богатите хора от Руссия и Украйна?

- Да кажем така: в тези райони има малко чужденци от западна Европа. Немска, английска реч тук чуваш рядко. Затова пък, навсякъде се чува, много отривисто, българска. Едно от най-ярките впечатления от пътуването, беше нашето пристигане в Черноморец. Излизаме от колата на площада, към нас подскачат двадесетина човека, а може и повече. „Не търсите ли квартира?” И явно, тези хора видяха в нас местни хора, българи – на кого иначе друг биха предложили частния си сектор. Българите обичат тези места. В края на краищата, международните курорти – съвсем не са предел за мечтите на жителите на София и Пловдив. Тук се чувства духът на България, а и цените за почивка са доста по-демократични.

- С какво се различава завършеният филм, от излезлите още през септември десетки отделни серии?

- С нашите партньори и съавтори от „Болгарстрой” ние още от самото начало планирахме да заснемем отделни ленти. Идеята да се направи филм възникна още в хода на написване на сценария, когато стана ясно, че се получават два продукта. Десет серии – това са отделни сюжети, в които подробно се разказва за българските имоти. А в този цялостен филм ние отделяме по-голямо внимание на живота на пристигналите и на атмосферата. Един продукт - по-комерсиален, нали? А другият – за душата. По сюжет те си приличат, но емоционално – са напълно различни. - Планирате ли да снимате филми и за други страни? - Идеите на Prian.ru и нашето видеостудио BN.TV са грандиозни, но знаете, че сега е такова време, че трябва внимателно да се планира. Такъв филм, като „Руската България”, изисква основна подготовка. При това, не само от наша страна. Колегите от „Болгарстрой” се трудиха не един ден, за да се получи всичко така, както го бяхме замислили. Договорености с участницици, избор на места за снимките, и, накрая, подробна работа на самото място- всичко изисква време. Но, безусловно, тези загуби ще се възнаградят, така че, надявам се, през следващата година ще има на какво всички да се порадваме.