Голям двустаен апартамент в нов жилищен комплекс във Варна

Град Варна (314 539 ж.) се намира на Варненския залив и отстои на 470 км източно от София. Варна е най-големият град по българското Черноморие. Намира се на една и съща географска ширина с Кан, Ница, Монако и Ливорно. Разположен е в дълбоката долина между Френгенското и Авренското плато, където са се образували две езера през палеоцена - Белославското, на запад от града, и Варненското - в границите на самия град.

Дължината на Варна е над 10 км, ширината и, с новите квартали, е почти 9 км. Разположена е амфитеатрално в едната си част и следва извивките на Варненския залив. Градът е обграден с множество градини, лозя и широколистни гори. Почти цялата територия наоколо е заета от частни вили и съответните им малки стопанства. Градът е областен център.

Варна има хилядолетна история. Заради чудесното местоположение и добра видимост (почти 270 градуса), на мал кия нос, където днес се намира морската гара, е съществувало древно тракийско рибарско селище на племето корбизи.

През VI в. пр. Хр. тук възниква гръцки полис на милетски колонисти и преселенци под името Одесос. Градът се оформя като рибарска и земеделска колония, а през V в. пр. Хр. става истински търговски център.

Дълго е обсаждан от Александър Македонски в средата на IV в. пр. Хр., но обсадата е вдигната и градът става автономен в неговата империя. Въстава и се освобождава по времето на Лизимах, като отново придобива първостепенно значение по Северното Черноморие. До I в. пр. Хр. е свободен полис, сече монети с образа на своя бог-покровител. Завладян от легионите на Марк Лукул, става важен римски регионален център. Тук отсяда и големият епически поет на Рим Овидий по пътя към гр. Томи (дн. Кюстенджа в Румъния), където заминава в изгнание.

Постепенно Одесос отстъпва първенството в областта на Марцианополис (дн. Девня), построен от император Траян. Завладяван и опустошаван неколкократно при варварски нашествия, той ту влиза, ту е извън границите на Византия. През IX век вече се нарича Варна. Предполага се, че името е донесено от конните народи от Централна Азия - топоним и хидроним в Индия (реката, която се влива в Ганг при Варанаси), както и понятието каста (цвят). След многобройните войни между България и Византия градът влиза трайно в пределите на България в началото на XIII в. при цар Калоян. В отбранителната му система са построени три крепости - на нос Галата, на нос Св. Димитър, и третата - наречена Петрич - при Белославското езеро.

Въпреки добрата си отбрана градът пада в ръцете на турците през 1391 г. и бързо запада. През 1444 г. по време на похода на полския крал Владислав III Ягело (Варненчик) и на унгарския войвода Янош Хунияди, градът е обсаждан от рицарите. Въпреки че хвърлят всички сили в боя, войските на християнската коалиция претърпяват пълен разгром. Младият крал Владислав загива. В негова чест е издигнат мавзолей от жителите на Варна.

Варна става център на Северното Черноморие и е отправна точка при проектирането и строежа на множеството курорти около нея. Развиват се морските професии - от риболова до трансфера на стоки между Изтока и Запада. Днес е промишлен град, третият по големина в България след София и Пловдив.

Римските терми се намират в идеалния център на града. Строени са през II век по време на император Антоний Пий, а след V век, при варварските нашествия, са изоставени. След дълга проучвателна и реставраторска работа днес те са консервирани и могат да бъдат разгледани от туристите и гостите на града.

Катедралната църква “Св. Богородица” се счита за емблема на морската столица на България. Тя се издига в самия център срещу алеята на театъра.

Морската градина е другата емблема на Варна. Тя датира от края на ХIХ век, като нейният план се осъществява през 1908 г. Тогава се възприема идеята да се поставят бюстове на възрожденци в някои от алеите ґ. Днес в нея има амфитеатър, астрономически комплекс - първият в страната - с обсерватория, планетариум и кула, много развлекателни площадки и малък гребен канал за деца, басейн за водни колела и зоопарк. Летният театър е център за много прояви, като най-съществени от тях са Варненските музикални дни, световноизвестният Международен балетен конкурс и дните “Варненско лято” - триенале на изкуствата. Централните морски бани и плажът се намират под Морската градина. Те са градени още в началото на века и включват поликлиника, водо- и калолечителен комплекс, два кея, няколко ресторанта и дискотеки.

Музеи. Археологическият музей е в сградата на старо училище от епохата на Възраждането. Тук посетителите могат да разгледат макети на наколни жилища от периода на палеолита, залата за архаично изкуство и поминък, залата на античното изкуство - една от най-големите и впечатляващи сбирки в страната, раннохристиянски предмети и църковна утвар, култови предмети от древнобългарския етнос, залата с експонати от XIII-XIV век, в която е представено развитието на занаятите от онова време, залата на българските приложни изкуства и лапидариум с изложени саркофази, надгробни паметници, стели и колони. Музеят притежава редки предмети от Египет, Гърция, Вавилон и целия Средиземноморски басейн, дошли по търговските пътища в древен Одесос. Музеят на националното Възраждане се помещава в сграда от 1861 г., обявена за паметник на културата. Музейната експозиция е открита през 1959 г. от родолюбиви граждани и учени и многократно е обогатявана и разширявана. В приземния етаж е запазена първоначалната уредба на църквата “Св. Архангел Михаил”. С мащабна експозиция е представена борбата за църковна просвета и национална независимост, както и епичните боеве през Освободителната руско-турска война. Военноморският музей се намира в Морската градина и събира всички по-важни материали от основаването на българския военноморски флот през 1878 г. до днес. Създаден е от големия учен Карел Шкорпил през 1923 г. В двора на музея има експонати на открито - оръдия, стари котви, морски съдове и пр. Парк-музеят „Владислав Варненчик“ се намира североизточно от града край пресечката на шосетата за София и Добрич. Уреден е в памет на историческата битка през 1444 г., когато чехи, поляци, румънци, хървати, унгарци и българи се опитват да спрат турското нашествие към Европа. През 1934 г. е построен мавзолей на Владислав Варненчик, издигнат върху основите на древна тракийска гробница. Етнографският музей се помещава във възрожденска къща от XIX век. Показана е типична варненска подредба на дома, изложени са множество накити, облекла, празнични носии, битови предмети и произведения на манифакту рата в града и района. Природонаучният музей е създаден през 1960 г. и разкрива образци от флората и фауната на българските земи, геоложки и спелеоложки макети показват етапите в създаването на земната структура, има малко табло с основните видове камъни и минерали. Експонатите са разделени в три зали - геология, растителност и животински свят. Аквариумът и музеят на Черно море са открити през 1932 г. - първата и единствена в страната морска биологична станция. През 1954 г. към аквариума се основава Научноизследователски институт по проблемите на морето, за риболовната и рибната промишленост. Тук са събрани стотици видове риби, молюски, актинии, раци, охлюви, както и обитатели на сладководните басейни. Специално място е отделено на природните богатства, извличани от Черно море - от морската сол до нефта. Музеят на медицината е единствен на Балканите. В него са представени лечебни растения и билки, както и инструментариум, използван в медицината от древността до наши дни. Основан е през 1869 г. като частна болница с малък музей. Музеят на историята и изкуството на Варна има изключително богата сбирка, в която уникален експонат е прочутото Варненско златно съкровище - най-старото обработено злато (от преди 6000 години) в света, открито до днес. Разкрити са 281 гроба от халколитен некропол, като в единия от тях бяха открити над 3000 златни предмета (атрибути на царската мласт, бижута, украси и др.), с общо тегло около 6 кг.

Художествената галерия е открита през 1950 г. В нея има картини от най-големите български художници и творби на много чуждестранни творци, получени в галерията като дарения от частни лица. Филиал на галерията е къщата музей “Георги Велчев”, където се съхраняват платна на именития варненски художник. Изложбата на църковната иконопис от епохата на Възраждането е уредена към църквата “Св. Атанас”, строена през XIII век до римските терми. Самата църква е изключително интересна с фреските и иконите си, с резбования си олтар и владишкия трон. Има колекция от щампи и литографии, богослужебни книги и каноници от Българското възраждане.

Празниците във Варна са много, като по-известните от тях са: Международна хорова среща - в края на май; Международни театрални празници в рамките на фестивала “Варненско лято” - юни, в рамките на същия фестивал - Международна среща на оркестри и ансамбли за класическа музика - юли, пак във фестивала - джазсреща - юли, август; Фолклорен фестивал с международно участие през август; Международният балетен конкурс - август; Международният кинофестивал - “Любовта е лудост” - септември; Филмов фестивал “Златната роза” на българската национална кинематография; “Златният делфин” - международен фестивал на куклените театри през октомври всяка година.